Photos • Location
Gjinovec
Ѓиновец | |
|---|---|
.svg)  Gjinovec | |
| Coordinates: 41°23′13″N 20°30′34″E / 41.38694°N 20.50944°E | |
| Country | 
Albania |
| County | Dibër |
| Municipality | Bulqizë |
| Municipal unit | Trebisht |
| Population (2007) | |
| • Total | 314 |
| Time zone | UTC+1 ( CET) |
| • Summer ( DST) | UTC+2 ( CEST) |
Gjinovec ( Bulgarian: Гиновец, Macedonian: Ѓиновец) is a village in the former Trebisht in Dibër County in northeastern Albania. At the 2015 local government reform it became part of the municipality Bulqizë. [1] It is situated within the Gollobordë region, near the border with North Macedonia.
Name
The name of the village is derived from a personal name Gjin or Gin with the suffix ovec. [2]
Demographics
A demographic Bulgarian survey of the population of the village, done in 1873, recorded the village as having 90 households with 134 male Bulgarian Christian residents and 118 male Muslim ( Pomak) residents. [3]
The inhabitants of Gjinovec are speakers of a Eastern South Slavic language [4] and the village has traditionally contained a Torbeši [5] or Pomak [6] population.
According to a 2007 estimate, Gjinovec's population was 314. [7]
References
- ^ "Law nr. 115/2014" (PDF) (in Albanian). p. 6367. Retrieved 25 February 2022.
- ^ Włodzimierz, Pianka (1970). Toponomastikata na Ohridsko-Prespanskiot bazen. Institut za makedonski jazik "Krste Misirkov". p. 50. "Името е образувано со суфиксот -овец од личното име Ѓин или Гин и има госесивно значење."
- ^ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 172-173.
- ^ Steinke, Klaus; Ylli, Xhelal (2008). Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Teil 2. Munich: Verlag Otto Sagner. p. 10. ISBN 9783866880351. "Heute umfaßt das Gebiet von Golloborda in Albanien 22 Dörfer, die verwaltungstechnisch auf drei verschiedene Gemeinden aufgeteilt sind: 1. Die Gemeinde Ostren besteht aus dreizehn Dörfern, und Südslavisch wird in den folgenden neun Dörfern gesprochen: Ostreni i Madh (Golemo Ostreni/Ostreni Golemo), Kojavec (Kojovci), Lejçan (Lešničani), Lladomerica (Ladomerica/Ladimerica/Vlademerica), Ostreni i Vogël (Malo Ostreni/Malastreni/Ostreni Malo), Orzhanova (Oržanova), Radovesh (Radoveš/Radoeš/Radoešt), Tuçep (Tučepi) und Pasinka (Pasinki). 2. Die Gemeinde von Trebisht umfaßt die vier Dörfer Trebisht (Trebišta), Gjinovec (G'inovec/G'inec), Klenja (Klen'e) und Vërnica (Vărnica), und in allen wird Südslavisch gesprochen. 3. Die übrigen Dörfer von Golloborda gehören zur Gemeinde Stebleva, und zwar Stebleva, Zabzun, Borova, Sebisht, Llanga. Südslavisch wird in Stebleva (Steblo) sowie von drei Familien in Sebisht (Sebišta) gesprochen. Wie aus den bisherigen Ausführungen und den Erhebungen vor Ort hervorgeht, gibt es nur noch in fünfzehn der insgesamt Dörfer, die heute zu Golloborda gehören, slavophone Einwohner. Die Zahl der Dörfer in Golloborda wird manchmal auch mit 24 angegeben. Dann zählt man die Viertel des Dorfes Trebisht, und zwar Trebisht-Bala, Trebisht-Çelebia und Trebisht-Muçina separat."
- ^ Vidoeski, Božidar (1998). Dijalektite na makedonskiot jazik. Vol. 1. Makedonska akademija na naukite i umetnostite. ISBN 9789989649509. p. 309. "Во западна Македонија исламизирано македонско население живее во неколку географски региони на македонско-албанската пограничје: во областа Река по долината на Радика (Жировница, Видуше, Болетин, Требиште, Велебрдо, Ростуша, Аџиевци, Јанче, Присојница, Скудриње, Горно и Долно Косоврасти, Могорче, Баланци, Мелничани), во Дебарско - во Жупа (Броштица, Бајрамовци, Горенци, Житинени, Кочишта, Мал и Голем Папрадник, Рковци) и Голо Брдо (Врмница, Владимирци, Гиновци, Клење, Лешничани, Љуболези, Големо и Мало Острени, Окштун, Отишани,"
- ^ Миланов, Емил. Българите от Голо Бърдо и Гора, В: Българите в Албания и Косово, Алманах на „Огнище”, Т. 1, София 2001, с. 17-18 "Доскоро в много от българските села в албанската част на Голо Бърдо освен мюсюлмани са живели и християни. В някои от тях християните живеят и днес - Кленье (30%), Гинеец (30%), Пасинки (30%), Стеблево (3-4 къщи), Ворница (10 къщи)"
- ^ "Strategic Development Plan of Trebisht Commune" (PDF). p. 4. Retrieved 23 July 2014.
Subdivisions of
Bulqizë Municipality | ||
|---|---|---|
Municipal Seat:
Bulqizë | ||
| Administrative Unit of Bulqizë |
|  |
| Administrative Unit of Fushë-Bulqizë |
| |
| Administrative Unit of Gjoricë |
| |
| Administrative Unit of Martanesh |
| |
| Administrative Unit of Ostren |
| |
| Administrative Unit of Shupenzë |
| |
| Administrative Unit of Trebisht | ||
| Administrative Unit of Zerqan |
| |
Gjinovec
Ѓиновец | |
|---|---|
Gjinovec | |
| Coordinates: 41°23′13″N 20°30′34″E / 41.38694°N 20.50944°E | |
| Country |
Albania |
| County | Dibër |
| Municipality | Bulqizë |
| Municipal unit | Trebisht |
| Population (2007) | |
| • Total | 314 |
| Time zone | UTC+1 ( CET) |
| • Summer ( DST) | UTC+2 ( CEST) |
Gjinovec ( Bulgarian: Гиновец, Macedonian: Ѓиновец) is a village in the former Trebisht in Dibër County in northeastern Albania. At the 2015 local government reform it became part of the municipality Bulqizë. [1] It is situated within the Gollobordë region, near the border with North Macedonia.
Name
The name of the village is derived from a personal name Gjin or Gin with the suffix ovec. [2]
Demographics
A demographic Bulgarian survey of the population of the village, done in 1873, recorded the village as having 90 households with 134 male Bulgarian Christian residents and 118 male Muslim ( Pomak) residents. [3]
The inhabitants of Gjinovec are speakers of a Eastern South Slavic language [4] and the village has traditionally contained a Torbeši [5] or Pomak [6] population.
According to a 2007 estimate, Gjinovec's population was 314. [7]
References
- ^ "Law nr. 115/2014" (PDF) (in Albanian). p. 6367. Retrieved 25 February 2022.
- ^ Włodzimierz, Pianka (1970). Toponomastikata na Ohridsko-Prespanskiot bazen. Institut za makedonski jazik "Krste Misirkov". p. 50. "Името е образувано со суфиксот -овец од личното име Ѓин или Гин и има госесивно значење."
- ^ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 172-173.
- ^ Steinke, Klaus; Ylli, Xhelal (2008). Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Teil 2. Munich: Verlag Otto Sagner. p. 10. ISBN 9783866880351. "Heute umfaßt das Gebiet von Golloborda in Albanien 22 Dörfer, die verwaltungstechnisch auf drei verschiedene Gemeinden aufgeteilt sind: 1. Die Gemeinde Ostren besteht aus dreizehn Dörfern, und Südslavisch wird in den folgenden neun Dörfern gesprochen: Ostreni i Madh (Golemo Ostreni/Ostreni Golemo), Kojavec (Kojovci), Lejçan (Lešničani), Lladomerica (Ladomerica/Ladimerica/Vlademerica), Ostreni i Vogël (Malo Ostreni/Malastreni/Ostreni Malo), Orzhanova (Oržanova), Radovesh (Radoveš/Radoeš/Radoešt), Tuçep (Tučepi) und Pasinka (Pasinki). 2. Die Gemeinde von Trebisht umfaßt die vier Dörfer Trebisht (Trebišta), Gjinovec (G'inovec/G'inec), Klenja (Klen'e) und Vërnica (Vărnica), und in allen wird Südslavisch gesprochen. 3. Die übrigen Dörfer von Golloborda gehören zur Gemeinde Stebleva, und zwar Stebleva, Zabzun, Borova, Sebisht, Llanga. Südslavisch wird in Stebleva (Steblo) sowie von drei Familien in Sebisht (Sebišta) gesprochen. Wie aus den bisherigen Ausführungen und den Erhebungen vor Ort hervorgeht, gibt es nur noch in fünfzehn der insgesamt Dörfer, die heute zu Golloborda gehören, slavophone Einwohner. Die Zahl der Dörfer in Golloborda wird manchmal auch mit 24 angegeben. Dann zählt man die Viertel des Dorfes Trebisht, und zwar Trebisht-Bala, Trebisht-Çelebia und Trebisht-Muçina separat."
- ^ Vidoeski, Božidar (1998). Dijalektite na makedonskiot jazik. Vol. 1. Makedonska akademija na naukite i umetnostite. ISBN 9789989649509. p. 309. "Во западна Македонија исламизирано македонско население живее во неколку географски региони на македонско-албанската пограничје: во областа Река по долината на Радика (Жировница, Видуше, Болетин, Требиште, Велебрдо, Ростуша, Аџиевци, Јанче, Присојница, Скудриње, Горно и Долно Косоврасти, Могорче, Баланци, Мелничани), во Дебарско - во Жупа (Броштица, Бајрамовци, Горенци, Житинени, Кочишта, Мал и Голем Папрадник, Рковци) и Голо Брдо (Врмница, Владимирци, Гиновци, Клење, Лешничани, Љуболези, Големо и Мало Острени, Окштун, Отишани,"
- ^ Миланов, Емил. Българите от Голо Бърдо и Гора, В: Българите в Албания и Косово, Алманах на „Огнище”, Т. 1, София 2001, с. 17-18 "Доскоро в много от българските села в албанската част на Голо Бърдо освен мюсюлмани са живели и християни. В някои от тях християните живеят и днес - Кленье (30%), Гинеец (30%), Пасинки (30%), Стеблево (3-4 къщи), Ворница (10 къщи)"
- ^ "Strategic Development Plan of Trebisht Commune" (PDF). p. 4. Retrieved 23 July 2014.
Subdivisions of
Bulqizë Municipality | ||
|---|---|---|
Municipal Seat:
Bulqizë | ||
| Administrative Unit of Bulqizë |
| |
| Administrative Unit of Fushë-Bulqizë |
| |
| Administrative Unit of Gjoricë |
| |
| Administrative Unit of Martanesh |
| |
| Administrative Unit of Ostren |
| |
| Administrative Unit of Shupenzë |
| |
| Administrative Unit of Trebisht | ||
| Administrative Unit of Zerqan |
| |